За книгата: 2014 / Ани израства в сиропиталище и след училище изборът на бъдещия й път беше малък. Трудно е да се постигне нещо значимо в живота без подкрепа. Но всичко се промени в деня, в който тя навърши двайсет и една. Странна жена, която дойде насън, твърдеше, че Ани е нейният клонинг. Какво е чувството да разбереш, че си просто клонинг, дори и на ярка и необикновена личност? Какво е чувството да се сравняваш с нея всеки час, всяка минута? Запазва ли клонингът най-значимите черти на матрицата или той също е индивид, различен от всеки друг? А какво формира личността на човека - гените или средата, в която е израснал и възпитан? Най-вероятно и двете.